Екипът на Адвокатско дружество “Дюлгерова и Пенкова” представя условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на Република България, с решение на Народното събрание от 13.03.2020 беше обявено извънредно положение в цялата страна.
В тази връзка, на 13.03.2020 Министърът на здравеопазването издаде Заповед № РД-01-124/13.03.2020, с последващи изменения и допълнения, с която бяха въведени редица противоепидемични мерки на територията на Република България, за срок до 29.03.2020 г., една от които е преустановяване на посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях. Със Заповед № РД-01-154/26.03.2020 на Министъра на здравеопазването, срокът на противоепидемичните мерки беше удължен до 12.04.2020 включително.
На 24 март 2020 г. в Държавен вестник, бр.28/24.03.2020 беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (наричан за краткост „ЗМДВИП“).
Съгласно Параграф 6 от Преходните и Заключителни Разпоредби на ЗМДВИП по време на действието на ЗМДВИП ( от 13.03.2020 до датата на отмяна на извънредното положение), но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. Средствата са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
На основание Параграф 6 от ПЗР на ЗМДВИП, Министерски съвет на Република България прие Постановление № 55 от 30.03.2020 за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и което е в сила от 13 март 2020 (наричано за краткост „ПМС“). ПМС е публикувано на сайта на Министерски съвет на Република България на 31.03.2020.
Предмет на настоящото изложение и анализ са условията, критериите и процедурата за кандидатстване и изплащане на компенсации на работодателите, съгласно ПМС.
I. Дефиниции
Преди да анализираме по същество горните въпроси, най-напред следва бъде изяснено значението на две основни понятия, използвани в ПМС, а именно компенсации и осигурителен доход.
В параграф 1 от Допълнителната разпоредба на ПМС е дадена дефиниция на понятието компенсации, а именно: „суми за трудови възнаграждения, които се изплащат на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители при преустановяване на работата или въвеждане на непълно работно време поради обявено извънредно положение.“
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО „доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
- максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
- минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
- основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.“
Понятието за осигурителен доход е доразвито в чл. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вносни, където е уредено, че „осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината..“.
Или най-общо, осигурителният доход е доходът от всякакви възнаграждения, върху който се дължат осигурителни вноски.
В чл.7, ал. 1 от ПМС е уреден начинът, по който се определя осигурителния доход за месец януари 2020 г.
II. Критерии за изплащане на компенсации на работодателите
ПMС предвижда няколко групи работодатели, на които могат да се изплащат сумите по параграф 6 от ПЗР на ЗМДВИП, като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието :
- Първата група работодатели, които могат да кандидатстват, съответно да получат компенсации, са уредени в чл. 1, ал. 1 от ПМС и това са работодатели, които със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, са преустановили дейността на предприятието или на част от него (наричани „Работодателите по чл. 1, ал. 1“);
- Втората група работодатели са тези, които със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1[1] от КТ, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители (чл. 1, ал. 2 от ПМС);
- Третата група работодатели са тези, които със своя Заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2[2] от Кодекса на труда, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено (чл. 1, ал. 3 от ПМС).
Доколкото критериите за кандидатстване на втората и третата група работодатели по ал. 2 и ал. 3 на чл. 1 от ПМС са еднакви, тези две групи работодатели са наричани заедно в настоящото „Работодателите по чл. 1, ал. 2 и 3“.
2.1. Критерии за изплащане на компенсации на Работодателите по чл. 1, ал. 1
За изплащане на компенсации на Работодателите по чл. 1, ал. 1, същите следва да отговарят на следните кумулативно предвидени критерии по чл. 2, ал. 1 от ПМС:
1. да са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
2.заявяват изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в Приложението към ПМС, а именно:
- Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, с работно място в търговски обект на територията на търговски център, с изключение на: Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; Търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки; Търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки; Търговия на дребно на открити щандове и пазари; Търговия на дребно извън търговски обекти
- Друг пътнически сухопътен транспорт
- Пътнически въздушен транспорт
- Хотелиерство
- Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване
- Дейност на питейни заведения
- Прожектиране на филми
- Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации
- Организиране на конгреси и търговски изложения
- Предучилищно образование (частен сектор)
- Артистична и творческа дейност
3. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
4. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
5. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
6.не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
7.нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаване на заповедта за преустановяване на работа.
2.2. Критерии за изплащане на компенсации на Работодателите по чл. 1, ал. 2 и 3
За изплащане на компенсации на Работодателите по чл. 1, ал. 2 и ал.3, същите следва да отговарят на следните кумулативно предвидени критерии по чл. 2, ал. 2 от ПМС:
1.Са работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008), с изключение на секторите A, K, O, P, Q, T и U[3], а именно не е необходимо дейността на работниците и служителите да попада в списъка на икономическите дейности по Приложението към ПМС.
2.Отговарят на критериите посочени по-горе горе в 2.1 , с изключение на т. 2.
3.Са декларирали намаляване на приходите от продажби:
- За лицата, учредени преди 1 март 2019 – с не по-малко от 20 % през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
- За лицата, учредени след 1 март 2019 – с не по-малко от 20 % през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за месец януари и февруари на 2020 г.
III. Процедура за кандидатстване за изплащане на компенсации
Процедурата за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации се открива със Заповед на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Информация за реда и условията за кандидатстване се публикува на интернет страницата на Агенцията по заетостта и на информационните табла в дирекции „Бюро по труда“.
На 31 март 2020 г. Агенцията по заетостта обяви на своята интернет страница информация относно откритата на 31.03.2020 процедурата за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации по чл.1, ал.1 от ПМС, като процедурата се отнася за кандидатстване само на Работодателите по чл. 1, ал. 1. По откритата процедура ще се приемат документи в периода от 31 март до 21 април 2020 г.
Работодателят кандидатства посредством подаване на заявление по утвърден образец до дирекция “Бюро по труда”, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ПМС към заявлението се прилагат следните документи:
- заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138 а, ал. 2 от Кодекса на труда;
- декларация за обстоятелствата по чл. 2, т. 5 и 6;
- декларация от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби по чл.2, ал. 2 – за работодателите по чл. 1, ал. 2 и 3;
- списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, съдържащ данни за лицата – трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите, а за служители по чл. 1, ал. 3 – продължителността на установеното непълно работно време;
- декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.
Декларациите по т. 2, 3 и 5 са по утвърден образец на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
Заявлението и представените документи се разглеждат от комисия, назначена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда”, която извършва проверка за съответствие на критериите за изплащане на компенсациите в срок до 7 работни дни от подаване на заявлението. Комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации. В срок от два дни от съставянето на протокола, Дирекция „Бюро по труда“ уведомява работодателя за резултатите от проверката.
В срока за разглеждане на заявлението директорът на дирекция „Бюро по труда“ изпраща в Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите от комисията и документите по чл. 4, ал. 2, т. 4 и 5 от ПМС. Агенцията по заетостта изпраща получената обобщена информация по електронен път на Националния осигурителен институт.
IV. Изплащане на компенсации – размер, срокове, ограничения
Компенсации могат да се изплащат за целия период или за част от периода на действие на ЗМДВИП, но за не повече от три месеца.
Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за всеки работник или служител, за което е приложен режимът по чл. 1, ал. 1, ал. 2 или ал. 3, и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се плащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
Компенсациите се заплащат на съответния работодател по банков път в срок до 5 работни дни от получаване от НОИ на писмената информация, подадена от Агенцията по заетостта.
Компенсациите се изплащат след положително решение от Европейската комисия или на решение, че помощта не е държавна помощ по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ДФЕС.
Работодателят е задължен да изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени компенсации, за съответния месец и заплаща дължимите осигуровки.
Компенсации не могат да се изплащат за следните работници и служители:
- Работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
- Работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
- Работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.
V. Последващи задължения на работодателите и санкции при неизпълнение
5.1. По отношение на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, е предвидено последващо задължение за уведомяване при промяна на обстоятелствата. В случай че през периода на изплащане на компенсациите е налице възобновяване на работата или отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време, работодателят следва да уведоми писмено, включително по електронен път, Агенцията по заетостта в срок от 3 работни дни от датата на издаване на заповедта за възобновяване на работата. От своя страна, Агенцията по заетостта уведомява НОИ.
5.2. ПМС предвижда редица санкции за работодателя при неизпълнение на негови задължения, предвидени в ПМС, както следва:
- В случай че работодателят не изпълни задължението си да заплати на съответните работници и служители, за които са получени компенсации, пълния размер на дължимото им трудово възнаграждение, заедно с дължимите осигуровки, както и ако не изпълни задълженията си по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 от ПМС, или декларира неверни данни по чл.2, ал. 2 от ПМС, същият следва да възстанови изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.
- Работодател, получил компенсации, за когото ИА „Главна инспекция по труда“ установи, че не изпълнява заявените с документите по чл. 4, ал. 2, т.1, 2, 4 от ПМС обстоятелства, следва да възстанови изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.
ИА „Главна инспекция по труда“ и Националната агенция за приходите са контролните органи по прилагане на ПМС.
Настоящото изложение не представлява правен съвет или консултация, а собствено тълкуване и анализ на изложените по-горе въпроси.
Настоящото изложение е актуално към 31 март 2020.
[1] чл. 120в. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
[2] (2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г.) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.
[3] Сектор А „Селско, горско и рибно стопанство“, Сектор К „Финансови и застрахователни дейности“, Сектор О „Държавно управление“, Сектор Р „Образование“, сектор Q “Хуманно здравеопазване и социална работа“, сектор T “Дейности на домакинствата като работодатели, недиференцирани дейности на домакинства по производство по стоки и услуги за собствено потребление“, сектор U “Дейности на екстериториални организации и служби“.
Автор – Станислава Иванова, адвокат в Адвокатско дружество “Дюлгерова и Пенкова”, www.law-dp.com.